Остави ме сама, неразбрана!
Не протягай за прошка ръка!
Искам за малко сама да остана
без илюзии, без любов, без тъга.
Много време живях задушена,
тиха, покорна, добра,
но пиесата падна от сцена
със нелепата роля "жена"!
Не всичко с цветя се купува,
не се заменят чувства с пари.
Сърцето ми на вещи не робува.
В гримьорната не влизай, а върви!
Душата ми, от тебе покорена,
не може да живее със лъжа.
От чувства щом е уморена,
в спектакъла не ще я задържа!
© Nina Toshich Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Vedrin
Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
daizy-crazy
Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...
Пламена_Кръстева
Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...
Емрих
Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
