Театър
Остави ме сама, неразбрана!
Не протягай за прошка ръка!
Искам за малко сама да остана
без илюзии, без любов, без тъга.
Много време живях задушена,
тиха, покорна, добра,
но пиесата падна от сцена
със нелепата роля "жена"!
Не всичко с цветя се купува,
не се заменят чувства с пари.
Сърцето ми на вещи не робува.
В гримьорната не влизай, а върви!
Душата ми, от тебе покорена,
не може да живее със лъжа.
От чувства щом е уморена,
в спектакъла не ще я задържа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Toshich Всички права запазени
