3.07.2006 г., 12:20

Купчина писма

941 0 3
Купчина писма

Имам цяла купчина писма
Неизпратени и неадресирани.
Имах нужда да споделя
Моментите депресиращи.

Малка частица от тях,
Дори само един кратък ред
Ме изпълва със страх,
Че отново ще мисля за теб.

Нямаше време да ти ги пратя.
Нито пък ти да ги четеш,
Но ако болката не се излее
Как ще я разбереш?

Оставих всичките си мисли
На купчина писма , събрани в шкаф.
Това не бяха просто листи,
Защото влагам смисъл в тях.

Не знам дори , би ги разбрала
Какво съм чувствал , какво съм преживял.
Дали истината в мен би съзряла
Дори за малко да ти стане жал.

Времето ще ме лекува
Със своята поредна измама.
Дори и в съня си ще сънувам,
Че купчина писма в шкафа няма.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разчувстваха ме купчината неизпратени писма!
    Защо пък си ги трупал?Изпрати и ги!
    Поздравления!
  • На мен също ми харесва.
    И от мен имаш 6
  • Получаваш моите поздравления!Много е красиво!Продьлжаваи напред!6 от мене

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...