Купчина писма
Купчина писма
Имам цяла купчина писма
Неизпратени и неадресирани.
Имах нужда да споделя
Моментите депресиращи.
Малка частица от тях,
Дори само един кратък ред
Ме изпълва със страх,
Че отново ще мисля за теб.
Нямаше време да ти ги пратя.
Нито пък ти да ги четеш,
Но ако болката не се излее
Как ще я разбереш?
Оставих всичките си мисли
На купчина писма , събрани в шкаф.
Това не бяха просто листи,
Защото влагам смисъл в тях.
Не знам дори , би ги разбрала
Какво съм чувствал , какво съм преживял.
Дали истината в мен би съзряла
Дори за малко да ти стане жал.
Времето ще ме лекува
Със своята поредна измама.
Дори и в съня си ще сънувам,
Че купчина писма в шкафа няма.
Имам цяла купчина писма
Неизпратени и неадресирани.
Имах нужда да споделя
Моментите депресиращи.
Малка частица от тях,
Дори само един кратък ред
Ме изпълва със страх,
Че отново ще мисля за теб.
Нямаше време да ти ги пратя.
Нито пък ти да ги четеш,
Но ако болката не се излее
Как ще я разбереш?
Оставих всичките си мисли
На купчина писма , събрани в шкаф.
Това не бяха просто листи,
Защото влагам смисъл в тях.
Не знам дори , би ги разбрала
Какво съм чувствал , какво съм преживял.
Дали истината в мен би съзряла
Дори за малко да ти стане жал.
Времето ще ме лекува
Със своята поредна измама.
Дори и в съня си ще сънувам,
Че купчина писма в шкафа няма.
© Христо Андонов Всички права запазени
