Поезията е...
Душата човешка - букет е от багри,
... отсъдил за своята - Лунен пейзаж,
прикрих я далече от погледи жадни,
до болка типичен... самотен ездач!
Откривах се радостен все в небесата,
куп чудни герои познавах в звезди.
Защо ли си казвах аз - тук, на Земята,
май само Светците се раждат добри?
И буква по буква се влюбвах в Словата,
потъвах в разкош на вълшебства и мит,
там, дето брегът се прегръща с водата,
и Мравката малка се мисли за Кит!
Отказвах да плувам в морето от слепи,
във мръсната тиня да ровя за хляб,
мечтите за полет да сменям с предмети
и вместо копнеж, да живея аз... Страх!
Но ето сега, помъдрял... след години,
попадам сред други удавници в Блян,
рисуваме в стих преживени картини,
а тихо в Сърцето заискря пак плам!
Какво е Поезия, друже - кажи ми,
почакай... защо Аз... Как да знам?
За мен тя навярно е разговор в рими,
със Някой... разбиращ Теб... там!
© Ангел Колев Всички права запазени
