Изповед
(от и в името на Земята)
Живот ви дарих -
човешкия дъх
и горския шум,
и морската пяна
от себе си сътворих.
Не търсих замяна.
От своите рожби
безмилостни демони
аз ли създадох?
Стенат моите недра.
Алчност отне и захвърли
моите ценни блага.
Слепи сте, мои деца,
за парещата ми болка.
Небесата ридаят.
Препивам с кръвта ви.
Това ли е краят?
И разум създадох.
И дадох му име - човек!
Тъй гордо звучи!
За своето име,"човеко",
достоен не си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
