(от и в името на Земята)
Живот ви дарих -
човешкия дъх
и горския шум,
и морската пяна
от себе си сътворих.
Не търсих замяна.
От своите рожби
безмилостни демони
аз ли създадох?
Стенат моите недра.
Алчност отне и захвърли
моите ценни блага.
Слепи сте, мои деца,
за парещата ми болка.
Небесата ридаят.
Препивам с кръвта ви.
Това ли е краят?
И разум създадох.
И дадох му име - човек!
Тъй гордо звучи!
За своето име,"човеко",
достоен не си!
© Александър Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
anonimapokrifoff
Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Пламена_Кръстева
Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
