(от и в името на Земята)
Живот ви дарих -
човешкия дъх
и горския шум,
и морската пяна
от себе си сътворих.
Не търсих замяна.
От своите рожби
безмилостни демони
аз ли създадох?
Стенат моите недра.
Алчност отне и захвърли
моите ценни блага.
Слепи сте, мои деца,
за парещата ми болка.
Небесата ридаят.
Препивам с кръвта ви.
Това ли е краят?
И разум създадох.
И дадох му име - човек!
Тъй гордо звучи!
За своето име,"човеко",
достоен не си!
© Александър Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
maistora
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Емрих
Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...
mspasov29
Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...
mspasov29
Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
