4.07.2006 г., 6:57

Черен Хумор

2.6K 0 5
Черен Хумор

Моите думи са черен хумор:
Изказани с чувство за тъга.
Няма радост в тъмнината.
Няма дори следа от пепелта.

Моите мисли са хумористични.
Аз се надсмивам над света.
Всички са ми безразлични,
Хората ме лишиха от топлота.

Всеки ден виждах слънцето,
Очаквайки този път да блести за мен.
Когато то ме отбягваше,
Аз почернях този ден.

Моя живот е черен хумор,
Не завися от никого тук.
Моята душа се забавлява,
На забавните хора напук.

Знам , че ви харесва този хумор.
Хайде , посмейте се над мен!
Знам , че сам си причиних всичко.
Понякога на себе си съм в плен.

Няма смисъл да се шегувам.
Понякога имам нужда да замълча.
Няма нужда да се преструвам,
Че не плача под дъжда.

И само смехът ми ироничен
Би ме пощадил след целия гняв.
Колкото и да съм лиричен,
Нямам купчина писма в шкаф.

© Христо Андонов Всички права запазени

Активен конкурс: Симфония от ухания остават 17 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих!
  • Невероятен стих!
    Просто оставам без думи!
  • Няма нужда да се преструвам,
    Че не плача под дъжда.
    ...
    Хареса ми твоята мъжка откровеност!
    Поздрав Кристо и щастие ти желая
  • "Няма нужда да се преструвам,
    Че не плача под дъжда."
    Плачеш и ти, нали!
    Много си тъжен, заболя ме от стиха ти!
    Не се надсмивам...искам да ти пожелая ведрост и много радост!
    Ако позволиш и да те прегърна!
  • Аз пък имам огромно купчина писма в шкаф,но това не ме прави по-малко самотна на моменти...Харесва ми,но ме натъжава,откривам малко и от себе си...

Избор на редактора

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Диагноза

daizy-crazy

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...