4.07.2006 г., 6:57

Черен Хумор

2.4K 0 5
Черен Хумор

Моите думи са черен хумор:
Изказани с чувство за тъга.
Няма радост в тъмнината.
Няма дори следа от пепелта.

Моите мисли са хумористични.
Аз се надсмивам над света.
Всички са ми безразлични,
Хората ме лишиха от топлота.

Всеки ден виждах слънцето,
Очаквайки този път да блести за мен.
Когато то ме отбягваше,
Аз почернях този ден.

Моя живот е черен хумор,
Не завися от никого тук.
Моята душа се забавлява,
На забавните хора напук.

Знам , че ви харесва този хумор.
Хайде , посмейте се над мен!
Знам , че сам си причиних всичко.
Понякога на себе си съм в плен.

Няма смисъл да се шегувам.
Понякога имам нужда да замълча.
Няма нужда да се преструвам,
Че не плача под дъжда.

И само смехът ми ироничен
Би ме пощадил след целия гняв.
Колкото и да съм лиричен,
Нямам купчина писма в шкаф.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих!
  • Невероятен стих!
    Просто оставам без думи!
  • Няма нужда да се преструвам,
    Че не плача под дъжда.
    ...
    Хареса ми твоята мъжка откровеност!
    Поздрав Кристо и щастие ти желая
  • "Няма нужда да се преструвам,
    Че не плача под дъжда."
    Плачеш и ти, нали!
    Много си тъжен, заболя ме от стиха ти!
    Не се надсмивам...искам да ти пожелая ведрост и много радост!
    Ако позволиш и да те прегърна!
  • Аз пък имам огромно купчина писма в шкаф,но това не ме прави по-малко самотна на моменти...Харесва ми,но ме натъжава,откривам малко и от себе си...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....