5.03.2010 г., 22:49

Накрая всички плащат и си тръгват...

1.8K 4 31

 

Светът е кръчма, а животът е кръчмар.

Поръчките записва и разлива

на всеки в чашата - горчиво или сладко.

И ту се мръщи, ту пък се усмихва...

 

Местата „резерве” са за избраните,

родени със звездичка на челòто.

За тях е светлината на кристалите

и неслучайна марка е винòто...

 

За други пък са масите във ъглите,

със мръсните окъсани покривки.

Със счупени столове и нащърбени

от употреба чаши и бутилки...

 

Правостоящите стоят отвън и чакат

с бездомните четириноги до вратата

да им подхвърлят нещо от остатъка...

И да им връчат след това метлата...

 

Животът циркулира между масите,

кога с поклон и реверанс, кога с надменност.

Поднася, отсервира или гаври се

според цвета и ранга на клиентите...

 

Накрая удря молива и прави сметката.

Потъва ресто в джобове бездънни...

Дали са пили или само гледали -

накрая всички плащат и си тръгват...

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не се забравя

mspasov29

Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...