5.03.2010 г., 22:49

Накрая всички плащат и си тръгват...

1.7K 4 31

 

Светът е кръчма, а животът е кръчмар.

Поръчките записва и разлива

на всеки в чашата - горчиво или сладко.

И ту се мръщи, ту пък се усмихва...

 

Местата „резерве” са за избраните,

родени със звездичка на челòто.

За тях е светлината на кристалите

и неслучайна марка е винòто...

 

За други пък са масите във ъглите,

със мръсните окъсани покривки.

Със счупени столове и нащърбени

от употреба чаши и бутилки...

 

Правостоящите стоят отвън и чакат

с бездомните четириноги до вратата

да им подхвърлят нещо от остатъка...

И да им връчат след това метлата...

 

Животът циркулира между масите,

кога с поклон и реверанс, кога с надменност.

Поднася, отсервира или гаври се

според цвета и ранга на клиентите...

 

Накрая удря молива и прави сметката.

Потъва ресто в джобове бездънни...

Дали са пили или само гледали -

накрая всички плащат и си тръгват...

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...