5.03.2010 г., 22:49

Накрая всички плащат и си тръгват...

1.7K 4 31

 

Светът е кръчма, а животът е кръчмар.

Поръчките записва и разлива

на всеки в чашата - горчиво или сладко.

И ту се мръщи, ту пък се усмихва...

 

Местата „резерве” са за избраните,

родени със звездичка на челòто.

За тях е светлината на кристалите

и неслучайна марка е винòто...

 

За други пък са масите във ъглите,

със мръсните окъсани покривки.

Със счупени столове и нащърбени

от употреба чаши и бутилки...

 

Правостоящите стоят отвън и чакат

с бездомните четириноги до вратата

да им подхвърлят нещо от остатъка...

И да им връчат след това метлата...

 

Животът циркулира между масите,

кога с поклон и реверанс, кога с надменност.

Поднася, отсервира или гаври се

според цвета и ранга на клиентите...

 

Накрая удря молива и прави сметката.

Потъва ресто в джобове бездънни...

Дали са пили или само гледали -

накрая всички плащат и си тръгват...

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...