Веднъж пътувах в пълен рейс със радост
Веднъж пътувах
в пълен рейс със радост,
от "Лъвов мост" - през "Орлов мост" - до “Младост”.
Това се случи в Тошовото време,
далеч преди Европа да ни вземе.
То беше време на възход.
Тогава
след “цигани” не следваше “крадливи”,
а по-различна дума – “работливи”.
Бе срещу Осми март.
Среднощ и половина.
Последен рейс от гарата замина.
И в автобуса аз бях пътник сам.
Сега - какво се случи по натам!
На "Лъвов мост" вратите обсадиха
дузина млади циганки красиви.
Работнички от “Фармахим”
или “Арома”,
(което бе за мен едно и също),
след осмомартенски банкет
си тръгваха за вкъщи.
И се изпълни автобусът с радост:
от "Лъвов мост", през "Орлов мост", до "Младост"!
Площадка танцова бе кръглата платформа.
Те всички бяха във отлична форма.
Красиви, шумни, весели, щастливи,
и – Боже мой – такива талантливи!
Възбудени и лекичко пияни,
с усмивки до ушите чак – засмяни!
Краката им – на токчета високи!
И деколтетата на роклите – широки!
И как напираха навън от тях гърдите им!
И как се спускаха по раменете им косите им!
А аз не свалях поглед от очите им!
Във рейса бях единствен аз младеж.
Макар не толкоз пременен и свеж,
подложен бях на всякакви закачки.
Дори посягаха да ме посмачкат.
И аз опитвах да им отговарям –
с каквото мога и когато сваря.
И при това съвсем не се обиждах,
а искрено и от сърце завиждах:
че тъй щастливо могат да живеят,
и тъй свободно да се веселят,
тъй както българите не умеят!
И мислех за очите им кафяви:
купуват ли ги или някой им ги прави!
© Ангел Чортов Всички права запазени
