18.03.2010 г., 10:46

Любовта си облякох в мълчание

1.9K 0 5

Любовта си облякох в мълчание...
всяка ласка за нея спестих
и заключила свойто страдание,
да се влюбя отново не бих...

Няма болка... ни страх... ни предателства...
тъй на себе си не измених,
и спести си днес свойте ласкателства,
свят без нея спокоен открих.

И недей се надявай на отговор,
този път е към мен изгорен,
аз съм с дявола сключила договор
и сърцето оставих му в плен...

© Красимира Касабова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихът е много хубав,ама не така с тоя дявол де! Не избягвай любовта никога,тя ни прави ХОРА-и добри, и лоши и всякакви...Но творбата е за "6"
  • Харесах! Поздравления!
  • Отново силен стих! Поздрав!
  • Аааааа, не така! Разбирам за свободата на духа /ама много добре го разбирам/, но Дяволът няма място в тези неща! Бъди усмихната и ведра! И вярвай!
  • Браво, страхотно е! С малко думи много силни решения си описала.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...