18.03.2010 г., 10:46

Любовта си облякох в мълчание

2K 0 5

Любовта си облякох в мълчание...
всяка ласка за нея спестих
и заключила свойто страдание,
да се влюбя отново не бих...

Няма болка... ни страх... ни предателства...
тъй на себе си не измених,
и спести си днес свойте ласкателства,
свят без нея спокоен открих.

И недей се надявай на отговор,
този път е към мен изгорен,
аз съм с дявола сключила договор
и сърцето оставих му в плен...

© Красимира Касабова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихът е много хубав,ама не така с тоя дявол де! Не избягвай любовта никога,тя ни прави ХОРА-и добри, и лоши и всякакви...Но творбата е за "6"
  • Харесах! Поздравления!
  • Отново силен стих! Поздрав!
  • Аааааа, не така! Разбирам за свободата на духа /ама много добре го разбирам/, но Дяволът няма място в тези неща! Бъди усмихната и ведра! И вярвай!
  • Браво, страхотно е! С малко думи много силни решения си описала.

Избор на редактора

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Не се забравя

mspasov29

Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...