18.03.2010 г., 10:46

Любовта си облякох в мълчание

2K 0 5

Любовта си облякох в мълчание...
всяка ласка за нея спестих
и заключила свойто страдание,
да се влюбя отново не бих...

Няма болка... ни страх... ни предателства...
тъй на себе си не измених,
и спести си днес свойте ласкателства,
свят без нея спокоен открих.

И недей се надявай на отговор,
този път е към мен изгорен,
аз съм с дявола сключила договор
и сърцето оставих му в плен...

© Красимира Касабова Всички права запазени

Активен конкурс: Какво остава след нас остават 9 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

  • Стихът е много хубав,ама не така с тоя дявол де! Не избягвай любовта никога,тя ни прави ХОРА-и добри, и лоши и всякакви...Но творбата е за "6"
  • Харесах! Поздравления!
  • Отново силен стих! Поздрав!
  • Аааааа, не така! Разбирам за свободата на духа /ама много добре го разбирам/, но Дяволът няма място в тези неща! Бъди усмихната и ведра! И вярвай!
  • Браво, страхотно е! С малко думи много силни решения си описала.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...