Да преброим ли дупките отново?
По-лесно е да ги броим и регистрираме.
Да ги показваме и после да скандираме.
Да се оплакваме от тях и да мърморим.
Причините да търсим и да спорим...
А те са много... По асфалта избродирани
като ефекти от швейцарско сирене...
Шофьорите – изправени на нокти,
а отговорните лица изтъкват доводи...
В бюджета - си ги знаем от години.
Правителствата серийно проклинаме,
че цветовете им различни им помагат
решенията само да отлагат...
В коланите - системно обновявани,
маркират нежеланото отслабване...
И без диети, фитнес, спорт и прочие
системата безотказно проточва се...
В законите - помагат на правистите
да пазят правото на рецидивистите...
А всеизвестно е, че за кокошката
ни дупка има, нито има прошка...
И много са... Навсякъде в живота ни
затягат здраво примката с хомота ни...
И все пак... Ако здрава е главата
могла би да запълни празнотата...
Могла би... Да, обаче тъй е сложно
да мислиш в такт със времето тревожно,
а смисълът да тъне в пустословие...
Да преброим ли дупките отново?
18.03.2010г.
© Дочка Василева Всички права запазени
