Учителю
Какво ме научи,
никога не забравих, учителю.
Ама ела ме виж пак,
човек не можах да стана, учителю.
Наизуст научих всеки твой урок,
но изживях все обратното в тоз порок.
Потънал в кладенец дълбок,
адреса на щастието не намерих, учителю.
Човечеството било пари,
името на живота е пари.
Защо са ми тези книги,
никога не разбрах, учителю.
Нали доброто беше непобедимо,
нали правдата беше несравнимa?
Нали дърветата никога не падаха,
ето, че като дърво паднах, учителю.
Книгата е друга, писецът е друг,
светът, който живея е друг,
на такава красива любов напук
не можах да се нарадвам, учителю.
"Обич" казах, не разбраха,
"съвест" казах, не познаха.
И за приятелство казах, гръб обърнаха,
що за хора са това, учителю?
Едни, потънали в самотата,
други си пазят славата,
трети намират утеха във вярата,
истината къде е, учителю?
Не ми се сърди сега,
че ме научи, а аз не научих света.
Прости ми, моля те, от душа,
че не прогледнах зарад свойта слепота.
Милан Милев
4.04.2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милан Милев Всички права запазени
