Поеми си дъх.
От святата омраза пак
вдишай със открита гръд.
Светлината вече не търси
- мрачен ще е твоят път!
От себе си не бягай.
Не може огледалото разбито
да скрие твойто отражение.
Все тъй из късовете криви
ще виждаш свойто огорчение.
Затвори очи...
Кървиш, а остарели рани
няма времето да излекува.
Сам си. Моля, замълчи!
Никой крясъците ти не чува.
http://www.youtube.com/watch?v=W_bhhpOVL-s
© Александър Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Vedrin
Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
daizy-crazy
Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Емрих
Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
