11.04.2010 г., 10:30

Кафене (гледната точка на бармана)

1.5K 0 5
1 мин за четене

КАФЕНЕ (ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА БАРМАНА) – закачка към текстовете на Рима

 

Късно вечерта. Толкова късно, че дори няма смисъл да поглеждаш часовника. Той като че ли е спрял.  Времето показва само ленивата смяна на файловете в playlist-а. Специалният playlist, който съм съставил за самия себе си. Парчетата са бавни и като че ли никога не свършват. Също като тантрически секс.

Момент, в който всичко се превръща в разгърната метафора. Разточителна и малко безвкусна - метафора, която ще бъде разкъсана от критиците и превъзнасяна от феновете.

 

Наблюдавам ги от доста време. Докато забърквам коктейл. Докато отварям бутилка бира. Докато затоплям сандвич. И после – когато почвам да подреждам чашите.

Те се харесват. Каквото и да значи това.

Виждам го ясно. По погледите, които си хвърлят крадешком над онова, което пишат.

Какво ли пишат? И дали не е същото, което пиша аз? Не на лист, разбира се. Отдавна съм се отказал от това. Моите думи са парчетата в playlist-а. И те ги  четат вече 3-4 часа.

Знам, че на това парче тя ще понечи да оправи косата си. Защото така я пиша.

Вдигнатата към косата ù ръка за миг застива. След почти незабележима пауза е започнал припевът. Той казва „Тук ще се случи нещо!”. Погледите им се срещат. Знам, че е за първи път. Погледите на героите винаги се срещат за първи път и това е много важен момент. Също както първият припев в песента.

Той се усмихва. Аз се усмихвам. Припевът свършва.

Тя отива до тоалетната. Ставам и написвам името и номера си в тетрадката ù. Така е по-интересно. Героите трябва да преодолеят някаква пречка. Дали от това ще произлезе комедия или драма ми предстои да измисля.

Завалял е дъжд. Музиката е толкова тиха, че мога да чуя капките по стъклото.

А какво, ако тя няма чадър? А той има? И ако той… „Банално”, казвате? А кое не е банално в любовта? И, все пак, признайте, бихте ли се отказали от нея?

Те плащат и излизат. Поотделно.  Вече не ги виждам, но знам какво се случва. Знам и какво ще се случи после. Достатъчно е просто да погледна мъждукащия на монитора ми playlist.

 

© Наследник на Куфара Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...