13.04.2010 г., 21:46

Феникс

974 2 10

От пепелищата роден съм.

И нарекоха ме с много имена.

Но бог не съм. Не ми се кланяй

- изгарят просто моите крила...


В пустинята е моят "рай",

мой дом - Световното дърво.

Орисан да горя навеки,

начало нямам, нямам край.

 

Безсмъртието? Какъв ти дар?!

Поредната илюзия красива.

Безброй години вече гледам

как светът полека си отива

 

и как брат брата си убива...

А пък било "човешко да грешиш"!

Кратък е животът. Не забравяй

- от пепелта не ще го възродиш...

© Александър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...