От пепелищата роден съм.
И нарекоха ме с много имена.
Но бог не съм. Не ми се кланяй
- изгарят просто моите крила...
В пустинята е моят "рай",
мой дом - Световното дърво.
Орисан да горя навеки,
начало нямам, нямам край.
Безсмъртието? Какъв ти дар?!
Поредната илюзия красива.
Безброй години вече гледам
как светът полека си отива
и как брат брата си убива...
А пък било "човешко да грешиш"!
Кратък е животът. Не забравяй
- от пепелта не ще го възродиш...
© Александър Всички права запазени
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
maistora
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
