Щастливо детство
Мъжът във стари спомени потъна,
въздъхна тихо, стенещо почти,
видя се в светла, трогваща картина,
в засмени и спокойни детски дни!
Сред куп игри, забравил пак умора,
с ожулени от лудории колене,
позна Приятелите, люлката на двора,
безгрижното... вън канещо, Небе!
С училищно звънче пак трепета се върна,
събрало днес стотици питащи очи,
с ваканция, която с подвизи е пълна,
с море и слънце, с палави мечти!
Ревът на хапещият Град го сепна,
превърна утринта му в странен Звяр!
Камбаната за битка... пак отекна,
пореден рунд с Живота... жалка твар!
Замисли се за днешните дечица,
за чуждите... за своя мил Юнак
и тях обсеби властната Парица
с лъжливи, пошли ценности и Страх!
А ти... недей да хулиш крехкото Потомство?
Не са те, грешните, за този сбъркан свят!
И моля те - поне им дай... щастливо Детство,
нали със Тях, а не с хартийки си... Богат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
