Белее черната ми риза
Аз плаках... В стихотворения...
На твоето коляно песни пях.
И в лунни ласки потрепервах
като люлеещ се от вятъра фенер.
Случаен допир до ръцете ми
и...
кръв нахлуваше в лицето ти!
Как исках, в този миг докосване,
съпротивлението в себе си да отрека...
... да те прегърна,
... да те целуна
и всяка слабост и съмнение
от пътя си към теб да отстраня.
Целувката ми да е страстна,
възбуждаща,
дори и нагла,
и всеки вик на твоите желания
в безумна лудост да пресътворя.
За грешността на мислите –
прости...
Виновна съм...
И грешна..
Аз плаках!
В стихотворения-съдба.
Белее черната ми риза...
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
