Дали пък?...
* * *
Аз нямам спомен някога да съм те виждал!
Аз нямам спомен за звука на твоя глас,
но в съня ми продължаваш ти... да идваш,
ухаеща на болка и на страст...
Дива - бурна като... вятър,
който разгорява всяка жар...
който разплющява всеки шатър
като всевластен на сърцето - господар...
Щом затворя очи и те виждам отново
как огнена крачиш под пролетен дъжд,
как в тебе преливат живот и... отрови,
покоят умира, щом те видят веднъж...
Отварям очи и... вече те няма!
А... целият в пот съм облян
и още във мен гориш като рана
и пърхаш... трептиш, като блян.
Дали те има вън от мисълта ми?
Дали си... жива - материална?
Или си плод на моите фантазии?...
Дали пък е добре да си... реална?...
Така поне
оставаш си...
перфектна!
А в реалността съм сигурен...
Ще си досадна!...
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
Реална?!Ама,че банално!
....
