Добре дошли в Откровения!
социална мрежа за авторско творчество
"Откровения" е най-голямата платформа за лично творчество с авторски произведения в различни категории
като поезия, проза, преводи, фотография,
музика, изобразително
и приложно изкуство.
Публикувайте своите произведения: Споделете откровенията си, претворете чувствата си в ноти, от
емоцията създайте мелодия, облечете думите си в стих или разказ. Изкажете позиция под формата на статия или есе.
Обрисувайте настроението си в картина или покажете красивите мигове във фотоси.
Бъдете себе си, бъдете откровени!
Онлайн:
114 821
18 638
388 371
2 112 921
Предизвикателства
ВремепространствоПоезия 7Колко малко му трябва на човек, за да полети на крилете на Времето отвъд познатото Пространство, където в света на Въображенето е напълно естествено да се родят Възможности.Този път на sisidara (Сиси) - честита й победа в любовните безумия, се падна честта да предизвика възможностите ви да сътворите акростих, използвайки думата - тема на настоящия конкурс - ВРЕМЕПРОСТРАНСТВО.Дерзайте и нека най-добрият спечели това "пътуване"! |
||
| Щом децата са злояди, нека хапват шоколади! | Поезия | 5 |
| За всеки повод подарък от сърце | Приложни Изкуства | 3 |
| Хлябът - сила за живот | Проза | 8 |
| Национално-освободителни борби | Проза | 0 |
Скорошни победители:
| Подарък за нея (Пролетта и Жената) | Приложни Изкуства | 12 |
| В заскреженото небе (Замръзналото кралство) | Поезия | 5 |
| Научих се (Любовта е мъдростта на безумните и безумието на мъдрите) | Поезия | 24 |
| Трите меченца (За героите любими от анимационни филми!) | Поезия | 9 |
| А публиката? На крака ще бъде... (Какво се крие зад маската, която хората слагат) | Поезия | 23 |
Предложения
Жална майка катери деветия мрак –
бели камъни, кръстени в стройни пътеки
никнат вместо тинтява и пролетен мак.
Там я виждат в зори как постила трапеза, ...
това е времето... да ми простиш.
В Душа се влиза само... като в църква!
Да палнеш свещ... А не, да я гасиш.
Прощавай, че пътеките са мокри! ...
Подари ми утро –
утро златоцветно,
що лъчите гмурка
в облак на небето. ...
Без друго моите ръце не те докосват.
Не знам в какво съм се превърнал,
но вече нямам сили да го нося.
Това сърце е непотребно. ...
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
