25.04.2010 г., 18:48

Целувка

1.3K 0 3

 

 

Целувка

 

Хладният пясък на моето утро събрал е стъпки на влюбени.

Бризът на глътки спира дъха ми, търсейки път помежду ни.

Изгревът нежно се спуска под миглите с привкус на сладост черешова.

Порите, жадно попили дъха ни, търсят допира с себе си...

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Маринова Всички права запазени

Активен конкурс: Сянката на чуждите очаквания остават 7 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...