25.04.2010 г., 18:48

Целувка

1.4K 0 3

 

 

Целувка

 

Хладният пясък на моето утро събрал е стъпки на влюбени.

Бризът на глътки спира дъха ми, търсейки път помежду ни.

Изгревът нежно се спуска под миглите с привкус на сладост черешова.

Порите, жадно попили дъха ни, търсят допира с себе си...

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Маринова Всички права запазени

Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 25 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Диагноза

daizy-crazy

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...

Не се забравя

mspasov29

Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....