4.05.2010 г., 0:04

Сълзи от небето

1.2K 0 13

© Пепа Деличева Всички права запазени

Дори и с теб, се чувствам сама.
Все пак, благодаря на Бога,
че те имам!
Какво е то, понятието  "Душа",
тя вътре в мен ли е,  обвива ли ме
или е незрима!
Все нещо не достига,
изплъзват ми се дните без диря
и завинаги!
В мен е тишина, толкова неповторима,
че само ударите на сърцето ми напомнят,
че още съм жива!
Прости ми съдба, не те ли разбрах!
Неблагодарна!...Не...Несправедлива!...
Не, не ми отива!
Но ти си толкова добра, остави ме да реша,
да се самосъжалявам ли или на себе си
да се присмивам...

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ранна морска утрин

Romel

Ранна морска утрин при скалите на Сарти.

Над бодливата тел

Lacumparsita

По почвата лежат невидими граници, прецизно разграфени парцели и милиони километри бодлива тел. Нико...

Надводен свят

СлавиКотаров