12.05.2010 г., 12:58

Сънувах мама

1.3K 0 34


Пристъпи в тъмното към мене -

обична приливна вълна.

С усмивката си озарена

окъпа ме във светлина.

Как исках да ми каже нещо -

трептеше свята тишина...


И вече знам: след тази среща

по-ведър ще е днес денят.



© Вилдан Сефер Всички права запазени

Активен конкурс: Какво остава след нас остават 13 дни за участие
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Не продават любов

mspasov29

Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...