Добре дошли в Откровения!
социална мрежа за авторско творчество

"Откровения" е най-голямата платформа за лично творчество с авторски произведения в различни категории като поезия, проза, преводи, фотография, музика, изобразително и приложно изкуство.

 

Публикувайте своите произведения: Споделете откровенията си, претворете чувствата си в ноти, от емоцията създайте мелодия, облечете думите си в стих или разказ. Изкажете позиция под формата на статия или есе. Обрисувайте настроението си в картина или покажете красивите мигове във фотоси.

Бъдете себе си, бъдете откровени!
Мобилно приложение Otkrovenia

Онлайн:

 114 843

 18 641

 388 532

 2 113 585

Предизвикателства
Времепространство Поезия 10
Щом децата са злояди, нека хапват шоколади! Поезия 6
За всеки повод подарък от сърце Приложни Изкуства 4
Хлябът - сила за живот Проза 8
Национално-освободителни борби Проза 0

Още Предизвикателства »

Скорошни победители:

Подарък за нея (Пролетта и Жената) Приложни Изкуства 12
В заскреженото небе (Замръзналото кралство) Поезия 5
Научих се (Любовта е мъдростта на безумните и безумието на мъдрите) Поезия 24
Трите меченца (За героите любими от анимационни филми!) Поезия 9
А публиката? На крака ще бъде... (Какво се крие зад маската, която хората слагат) Поезия 23
Предложения
Баща ми е мъртъв, а баба не плаче –
раздира гърдите ù вой на вълчица.
От вчера съм малкото свито сираче,
но вкъщи ще нося все само шестици.
Снегът съвършен е, небето е сляпо – ...
  3969  25  42 
  479  11 
  3148  14 
Чувайки последните думи на Алфонсо, Диди усети как започва да губи от теглото си. Олекваше много бързо и сякаш се превръщаше в нещо като чист дъх /или полъх/, носещ се в пространството. Вече нямаше тяло, нямаше форма. Добиваше странно усещане - усещане за нещо, което не е лично, а чисто космическо. ...
  1523  12 
  1776 
Ти гроб си нямаш.
Но едно бесило
издига чак до небесата ръст.
Земята, дето беше те родила,
под него е разпъната на кръст. ...
  4024  38  55 
Малко класика с лек валсов привкус!
  3402 
Все очаквах да хлопне вратата,
даже ключа не бях превъртяла,
но останах сама с тишината
в тази вечер, от студ побеляла.
Телефонът мълчи уморен, ...
  465  16 
  2464  12  17 
  165 
Когато ме потиска тишината
и утрото безкрайно е далече,
със образи насищам тъмнината
и стаята ми не е празна вече.
Рисувам смях на влюбено момиче, ...
  1492  18  22 

Още произведения »


: ??:??