25.05.2010 г., 22:09

Дете

1.1K 0 12

Аз тръгвам. Сбогом!

Не тъгувай, роден кът!

Сълзи не ще ме върнат,

щом зове ме моят път!

 

В джобовете закърпени

събрах копнежи и мечти.

Аз тръгвам. Сбогом,

мои тленни детски дни!

 

А някога, когато сетя

мирис на разцъфнала липа,

ще зная, че отново

съм на прага на дома!

 

Поглъща ме животът.

Оставям тук едно сърце.

Благодаря ти, че в човек

превърна ти едно дете...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • От теб един ден ще стане голям поет. Четейки този стих си представих как нашите деца ще го четат от учебниците си по литература и ще израстват. Велик си, велик бъди !
  • Желая ти попътен вятър в бурното море на Живота!Ти все още си дете в известен смисъл,а пишеш толкова силна поезия!Представям си след 10г.на какво ще си способен!Ти можеш-БЪДИ!!!
  • Мони,аз естествено не подлежа на сравнение с велик поет като Ботев, но такъв комплимент значи много за мен!
  • Браво, момче!
  • Боже все едно чета стихове на Ботев! Страхотно, невероятно!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...