Аз тръгвам. Сбогом!
Не тъгувай, роден кът!
Сълзи не ще ме върнат,
щом зове ме моят път!
В джобовете закърпени
събрах копнежи и мечти.
Аз тръгвам. Сбогом,
мои тленни детски дни!
А някога, когато сетя
мирис на разцъфнала липа,
ще зная, че отново
съм на прага на дома!
Поглъща ме животът.
Оставям тук едно сърце.
Благодаря ти, че в човек
превърна ти едно дете...
© Александър Всички права запазени
maistora
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Patrizzia
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
