Аз тръгвам. Сбогом!
Не тъгувай, роден кът!
Сълзи не ще ме върнат,
щом зове ме моят път!
В джобовете закърпени
събрах копнежи и мечти.
Аз тръгвам. Сбогом,
мои тленни детски дни!
А някога, когато сетя
мирис на разцъфнала липа,
ще зная, че отново
съм на прага на дома!
Поглъща ме животът.
Оставям тук едно сърце.
Благодаря ти, че в човек
превърна ти едно дете...
© Александър Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
