Мозайка
Болката превърта мисълта,
несподелени вихри ме раздират
и там, отвъд лилавата тъга,
себе си опитвам да събирам.
Мозайка се опитвам да редя
през нежността, през лудите кошмари,
през лунната дъга и след това
да я споя с лепилото на любовта си.
Събирам бавно всички цветове,
не бързам, за да не пропусна
дори едничко късче, знам,
пред тебе искаш цяла да застана.
© Соня Емануилова Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
Пламена_Кръстева
Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Емрих
Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Vedrin
Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...
Patrizzia
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
