Животът ни изтича през мечтите
тъй неусетно, като щастливо детство.
И знаем, няма да се върнат дните,
но пак се връщаме на мястото за тръгване.
Все искаме да преобърнем времето.
Да влезем в него - не на пръсти.
И да заграбим всичко – вятърно
така, че в днешното да няма липси.
Препускаме по покрива на "нашето".
Огнищата ни гаснат от преструване.
Но ние знаем - миг любов е повече,
когато век живял си в съществуване.
30.05.2010
Julie
© Юлия Димитрова Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
maistora
На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
pastirkanaswetulki
Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Patrizzia
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
