16.06.2010 г., 20:20

Пълзящите хора

1.7K 0 5

Пълзящите хора ги има навред.
Те нямат проблеми, но имат късмет.

Пълзящите хора не се разпознават.
Те нито си взимат, нито си дават.

Пълзящите хора дори да грешат,
поука не вземат, а твърдо мълчат.

Пълзящите хора от себе си бягат.
Те легнали ходят, а прави си лягат.

Пълзящите хора са пречка жестока.
Краят не спазва на началото срока.

Пълзящите хора добре се вкопават,
но готови подмоли не щат да признават.

Пълзящите хора са с остри уши,
не вярват във истини, вярват в лъжи.

Пълзящите хора са много на брой.
Изправен - предател, пълзящ си герой.

Пълзящите хора не виждат небе.
Земята е майка, пръста е сърце.

От пълзящите хора ти се пази.
Крещят мълчаливо, болят със очи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • точно...как си ги описал само...
    пълзящите хора болят със очи...
    сърдечни поздрави, Вале.
  • Разпознават се, Вальо, трябва просто да погледнеш в очите им - пълзи празнота!
    Поздрави!
  • КАКТО ВИНАГИ- НА ВИСОТА!ПОЗДРАВЛЕНИЕ ЗА ПОЗИЦИЯТА.

    ПИТАТ ТЕ -ЗАЩО НЯМА КОМЕНТАРИ!? АМИ ЗАЩОТО СА ЗАЕТИ ДА СЕ САМОИЗЯЖДАТ ОТ ЗЛОБА. ТУК В САЙТА НЕ СЕ ЧЕТЕ ЛИТЕРАТУРА,А СЕ ЗАНИМАВАТ С ДРЕБНИ ЕЖБИ
    ПОМЕЖДУ СИ.ТОЛКОВА Е ЖАЛКО!

    ПОЗДРАВЛЕНИЯ,ВАЛЕНТИНЕ!
  • Стихът ти много ми харесва, Вальо-не е от тези, дето ти се иска никога да не си ги срещал..., а от тези, с които не ти се разделя. Сполай ти!
  • Чудесна гражданска позиция, чудесен стих! Както винаги!
    Но защо такова голямо мълчание... нито един коментар... Пълзящите хора...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...