18.06.2010 г., 10:08

Думите... думите... думите...

3.1K 0 13

Думите... думите... думите... как ни разделят...

И неразбрани, грешно тълкувани даже,

те нараняват! И право в сърцето ни стрелят....

Думите... думите... могат дори да ни смажат...

 

Думите... думите... думите... колко са бледи,

чувства когато поискаш със тях да обличаш...

И за пореден път (някой път - даже последен),

все пак опитваш с последна надежда да сричаш...

 

Думите... думите... думите... – но... неизречени!

Те са, които говорят, но трябва да чуваш!

Щом ги усетиш с душата си, значи са вече

думи, които да кажеш на някой си струва... 

 

 

17.06.2010

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...