18.06.2010 г., 10:08

Думите... думите... думите...

3.1K 0 13

Думите... думите... думите... как ни разделят...

И неразбрани, грешно тълкувани даже,

те нараняват! И право в сърцето ни стрелят....

Думите... думите... могат дори да ни смажат...

 

Думите... думите... думите... колко са бледи,

чувства когато поискаш със тях да обличаш...

И за пореден път (някой път - даже последен),

все пак опитваш с последна надежда да сричаш...

 

Думите... думите... думите... – но... неизречени!

Те са, които говорят, но трябва да чуваш!

Щом ги усетиш с душата си, значи са вече

думи, които да кажеш на някой си струва... 

 

 

17.06.2010

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....