finaltouch (Георги Ванчев)
18.06.2010 г., 10:08

Думите... думите... думите...

  Поезия
3.3K 0 13

Думите... думите... думите... как ни разделят...

И неразбрани, грешно тълкувани даже,

те нараняват! И право в сърцето ни стрелят....

Думите... думите... могат дори да ни смажат...

 

Думите... думите... думите... колко са бледи,

чувства когато поискаш със тях да обличаш...

И за пореден път (някой път - даже последен),

все пак опитваш с последна надежда да сричаш...

 

Думите... думите... думите... – но... неизречени!

Те са, които говорят, но трябва да чуваш!

Щом ги усетиш с душата си, значи са вече

думи, които да кажеш на някой си струва... 

 

 

17.06.2010

© Георги Ванчев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест
Активен конкурс: Във вените на нощта последен ден за участие!
Участвай

Коментари

Избор на редактора

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

Поезия 5.2K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 6.8K 5.0

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поезия 6.3K 5.0

Не продават любов

mspasov29

Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...

Поезия 12.2K 5.0

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Поезия 5.4K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

Поезия 12.1K 5.0