18.06.2010 г., 10:08

Думите... думите... думите...

3K 0 13

Думите... думите... думите... как ни разделят...

И неразбрани, грешно тълкувани даже,

те нараняват! И право в сърцето ни стрелят....

Думите... думите... могат дори да ни смажат...

 

Думите... думите... думите... колко са бледи,

чувства когато поискаш със тях да обличаш...

И за пореден път (някой път - даже последен),

все пак опитваш с последна надежда да сричаш...

 

Думите... думите... думите... – но... неизречени!

Те са, които говорят, но трябва да чуваш!

Щом ги усетиш с душата си, значи са вече

думи, които да кажеш на някой си струва... 

 

 

17.06.2010

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...