Ода за простака
Образът е събирателен... за съжаление тези хора взеха да се срещат все по-често... в нашия бит...;)
... не става и все да им мълчим...
С поздрав!
:)
Когато ти се сблъскаш със Простака,
... той може да е мъж, жена, дете -
и поздравиш го – отговор не чакай,
знай, просто е пропуснал... седемте!
А, всъщност той е толкова опасен,
за жалост много крепости превзел,
Мъдрецът, мигар - затова е казал,
не влизай, нивга, в локва със прасе!
Защо ли, питаш, мръсна е реката,
наместо цветето, защо съзираш фас?
На пътя, тон нахалство е навлякъл
и там те стряска мощният му глас!
Ще те научи даже как да мислиш,
и как да пишеш, ще те просветли,
комарите си вярват, че пречистват,
с търпение напръскай - че са зли!
А, чувства – що за думи непознати,
с домат, той цели в чуждите мечти,
уж благородник с титли, пък егати,
езикът му гнуслив е... порно-стих!
Илач за пошлостта ще ти отказва,
и не той бъркал – а, светът е крив,
в миг тръпките, които те полазват,
желаят да заспориш, не - да спиш!
И ако някога и някъде, там Някой,
пак в нас, Душа понечи да вплете,
май трябва да започне от простака,
дано пък той, да може... да го спре!
© Ангел Колев Всички права запазени
