8.07.2010 г., 12:04

Безизходица

4.5K 1 52

И знаем,
няма начин да сме двама.
Раздяла е,
но... как да го опиша?
Попита ме.
Но част от мен я няма.

И точно тази част ли ще обичаш?

А, знаеш,
няма как да не боли.
Земята се върти.
Дори в еклипса.
Попитах те.
Но част от теб мълчи.

И точно този глас така ми липсва...

 

12.11.2009

 

--

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Допадна ми, и още как... чела съм го и преди, и мога да кажа, че страшно много ми харесва! Браво!
  • Тази емоция съвпада с моята емоция, която нося като момент в света си.Болката винаги води до процес на освобождаване, на преосмисляне и издигане на нови посоки в битието ни. Дори си мисля, че болката е по - ценна от щастието, защото единствено тя пречиства духа ни и ни извисява, щастието е илязия на ума ни сякаш. Какво е раздялата ако не болка от загуба на една илюзия, но преодоляването на това води до катарзис.Преживях загубата на голямата си любов и разочарование от нови любови и станах по истинска и силна, зщото отвъд болката и страха стои духа на Вселената, източникът на истинското ни съществуване.
    Харесва ми начина, по който усещаш порядъка на една разпадаща се емоция като математическа регресия, да рамкираш хаоса на емоцията в последователност изисква добро усещане за цикличност, определено си добър в анализа на една случка или събитие, поздравления, Тома!
  • Просто е прекрасно кратко, въздействащо, и оставя следа след прочита Браво !
  • "А, знаеш,
    няма как да не боли."
    ... !!!
  • Кратко, емоционално, вълнуващо...
    Поздрави, Тома!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...