Безизходица

Поезия » Любовна

4.7K 1 52

И знаем,
няма начин да сме двама.
Раздяла е,
но... как да го опиша?
Попита ме.
Но част от мен я няма.

И точно тази част ли ще обичаш?

А, знаеш,
няма как да не боли.
Земята се върти.
Дори в еклипса.
Попитах те.
Но част от теб мълчи.

И точно този глас така ми липсва...

12.11.2009

Хареса ли ви тази творба?

Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.

Активен конкурс: Симфония от ухания остават 7 дни за участие + още 1 конкурс

Участвай

Коментари

bibsun (Любимата)

Допадна ми, и още как... чела съм го и преди, и мога да кажа, че страшно много ми харесва! Браво!
venda (Ваня Иванова)

Тази емоция съвпада с моята емоция, която нося като момент в света си.Болката винаги води до процес на освобождаване, на преосмисляне и издигане на нови посоки в битието ни. Дори си мисля, че болката е по - ценна от щастието, защото единствено тя пречиства духа ни и ни извисява, щастието е илязия на ума ни сякаш. Какво е раздялата ако не болка от загуба на една илюзия, но преодоляването на това води до катарзис.Преживях загубата на голямата си любов и разочарование от нови любови и станах по истинска и силна, зщото отвъд болката и страха стои духа на Вселената, източникът на истинското ни съществуване.
Харесва ми начина, по който усещаш порядъка на една разпадаща се емоция като математическа регресия, да рамкираш хаоса на емоцията в последователност изисква добро усещане за цикличност, определено си добър в анализа на една случка или събитие, поздравления, Тома!
remember-me-f (Надето)

Просто е прекрасно кратко, въздействащо, и оставя следа след прочита Браво !
eva_32 (Ева Корназова)

"А, знаеш,
няма как да не боли."
... !!!
Jane_d (Деси Инджева)

Кратко, емоционално, вълнуващо...
Поздрави, Тома!