22.07.2010 г., 8:10

Калейдоскоп

1.5K 0 43


Няма на Земята нищо вечно -

чезне нейде бягащото време...

Пак прелива августовска вечер

в утрото прохладно на септември,

а листата с кротка всеотдайност

се потапят в есенна позлата.

Призрачна - мъглата тихо пада

над съня предзимен на земята.

Сетне пролет щедро разцъфтява,

пак намига синеоко лято.

И калейдоскопът се повтаря...


Има нещо вечно на Земята...



© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...