Лилит
Не съм Мария - Магдалена
и Дева Мария не съм -
ни грешна, ни свята.
Аз съм Лилит -
прокълнатата Черна луна.
Дива кръв изтласква
по вените ми сърцето.
Най-силна съм, когато падам,
изгрявам, когато греша.
Нощта е паяжинената ми черна дреха.
Обичам да я нося на голо,
по кожата ми да прилепва,
да гали, от вятъра да шумоли.
Отровно зелени по нея
звездите светят.
Звездното небе капе
от студените ми очи.
Всяка капка замръзва
и ранява в сърцето
неразумно отворените бели души.
Боготворят ме.
Лъже ги с невинност лицето.
Това лице е маската на капаните-дни.
Захвърлям след себе си догмите
и се смея.
Ехти по лабиринтите на нощта
моят смях.
Умирайки всяка нощ,
прераждам се и живея
в невинното безумие
на първородния грях.
и Дева Мария не съм -
ни грешна, ни свята.
Аз съм Лилит -
прокълнатата Черна луна.
Дива кръв изтласква
по вените ми сърцето.
Най-силна съм, когато падам,
изгрявам, когато греша.
Нощта е паяжинената ми черна дреха.
Обичам да я нося на голо,
по кожата ми да прилепва,
да гали, от вятъра да шумоли.
Отровно зелени по нея
звездите светят.
Звездното небе капе
от студените ми очи.
Всяка капка замръзва
и ранява в сърцето
неразумно отворените бели души.
Боготворят ме.
Лъже ги с невинност лицето.
Това лице е маската на капаните-дни.
Захвърлям след себе си догмите
и се смея.
Ехти по лабиринтите на нощта
моят смях.
Умирайки всяка нощ,
прераждам се и живея
в невинното безумие
на първородния грях.
© Геолина Стефанова Всички права запазени
