Не ме буди!
Не ме буди! Със теб съм само в сънищата паяжинни
и само там, ръцете ни откриват се през виолетов мрак,
и само там във дрезгаво мълчание извайваме
със жадни погледи един потръпващ свят.
Не ме буди! Сълзите ми са слепи, куци вече
и само във съня от шарени усмивки шия си дъга,
и само там, като молитви сме обречени -
със дъх един, изкупваме греха.
Не ме буди! Сега един до друг сме голи, като ветрове
и като тях безжалостно се искаме, до вихър.
Настигаме се и боли. Във нас реве
желание задраскано, а иначе е тихо.
Не ме буди, дори и изгревът през пръсти да наднича,
разтворих се в съня - снежинка върху длан.
Не ме буди! Бъди добър - не ме обичай!
Не ме буди! Иди си! Знам, че ще те имам само там.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
