Сбогувам се със залеза.
И със последната цигара.
Не ще ги върна - пътник
сам на опустяла гара.
Не ще и влакът да пристигне,
научих се отдавна да не чакам.
Епохи минаха. В очите ми.
Но оцелях. Все някак.
Спомените не умират
в своя нафталинов свят.
А вчера беше черно-бяло,
завинаги изгубен аромат...
В злато есента заспива,
а дни косите посребряват.
Изписах и изказах всичко.
И живях. Не съжалявам.
© Александър Всички права запазени
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Patrizzia
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
