Сбогувам се със залеза.
И със последната цигара.
Не ще ги върна - пътник
сам на опустяла гара.
Не ще и влакът да пристигне,
научих се отдавна да не чакам.
Епохи минаха. В очите ми.
Но оцелях. Все някак.
Спомените не умират
в своя нафталинов свят.
А вчера беше черно-бяло,
завинаги изгубен аромат...
В злато есента заспива,
а дни косите посребряват.
Изписах и изказах всичко.
И живях. Не съжалявам.
© Александър Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
mspasov29
Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
maistora
На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
