Нашето съвремие е
полъх на бензин,
който усещаш,
преди да осъзнаеш,
че гори домът ти.
Каквото и да кажем,
нашият свят е
к*рва, на която
ù трябва оправяне.
За пари, разбира се.
Колкото усърдно и сляпо
на бога си се вричате,
толкова безразсъдно
сте се устремили към
втори Содом. Амин?
Хвани живота си
в ръце. Стисни го
здраво. Усещаш ли
как костите се чупят
някъде под пръстите ти?
© Александър Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Patrizzia
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Синьо.цвете
/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
