10.08.2010 г., 14:15

Нашето съвремие

996 0 8

Нашето съвремие е
полъх на бензин,
който усещаш,
преди да осъзнаеш,
че гори домът ти.

Каквото и да кажем,
нашият свят е
к*рва, на която
ù трябва оправяне.
За пари, разбира се.

Колкото усърдно и сляпо
на бога си се вричате,
толкова безразсъдно
сте се устремили към
втори Содом. Амин?

Хвани живота си
в ръце. Стисни го
здраво. Усещаш ли
как костите се чупят
някъде под пръстите ти?

© Александър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...