10.08.2010 г., 14:15

Нашето съвремие

939 0 8

Нашето съвремие е
полъх на бензин,
който усещаш,
преди да осъзнаеш,
че гори домът ти.

Каквото и да кажем,
нашият свят е
к*рва, на която
ù трябва оправяне.
За пари, разбира се.

Колкото усърдно и сляпо
на бога си се вричате,
толкова безразсъдно
сте се устремили към
втори Содом. Амин?

Хвани живота си
в ръце. Стисни го
здраво. Усещаш ли
как костите се чупят
някъде под пръстите ти?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Привет,Алекс!Отново ме караш да се замисля...Браво на теб!
  • "Ухххх, ЕРЕС... в поезия!" - ми къде другаде?! Те и Нострадамус са го смятали за еретик,та затова си е писал предсказанията в стихове.А ерес идва от гръцката дума за избор,което съвсем не означава нещо лошо.

    Евала за стихотворението : )
  • Прав си в объркан свят живеем,а може би винаги е било така.Хубав стих,Сашо!!!
  • "Амин?" Страшно ми хареса!
  • Привет, Сашо, светът си е ... но през розови очила не изглежда толкова некрозов!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....