Мълчаливата любов
Аз вярвам в мълчаливата любов.
|
|
Аз вярвам в мълчаливата любов.
Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста.
Аз вярвам само в нямото страдание
в сподавения порив на кръвта.
…
Давид Овадия
Много са хората, които казват, че любовта е дошла, когато мълчанието между двама души е приятно. Когато думите са излишни, подразбиращи се. Когато ръцете говорят, когато докосването е достатъчно, защото докосването е грижа, любов. Ласката-пристан, допира-бряг. Когато можеш да лежиш, сгушен до някой, без да е нужно да обясняваш, да се чувстваш заплашен, не на място.
Може би в това се крие истинската интимност. Не в думите, не в горещите ласки - в мълчанието. Просто чувството на спокойствие, облекчение. Нежността, грижата. Мисля, че точно в това се изразява истинската любов. Всичко друго е нетрайно, преходно, но мълчанието между двама души, които само с поглед се разбират, само с поглед добиват истинска представа за чувствата и желанията на другия, за емоциите и страховете му - това са хората, които са истински щастливи.
Когато знаеш как да докоснеш някого, без да питаш, просто да знаеш, че другият иска точно това, по този начин. Без обяснение, без недоразумения - тогава разбираш, че това е човекът и нещата просто си идват на мястото.
© Стефани Всички права запазени
