Чадър за душата
С благодарности на друга откровенка - rumpel (Румяна Пелова) за стиха ù...
"И разбирам - така изведнъж -
че и в душата ми е валяло."
Дали има чадър за душата?
Ще го разперя над твоята първо.
Когато във нея вали самотата,
да не се мокри. Да не посърва
като малко уплашено цвете,
небрежно стъпкано без причина,
като лист, подгонен от ветровете,
без да може за миг да почине.
После душата ми ще се промъкне
под чадъра при твоята тихо,
до нея ще легне, ще чака да мръкне
и на душата ти ще чете стùхове.
Ще я милва полека, ще я предпазва
от студения дъжд на самотата.
1001 нощ приказки ще ù разказва.
Дано има чадър за душата...
© Нина Чилиянска Всички права запазени
Може би приятелството е всъщност чадър за душата http://vbox7.com/play:16586a51&al=1&vid=1734573
