Да си стъпиш на краката
Да си стъпиш на краката...
Дрипльовците и сакатите,
скромните и тарикатите
отглеждат в себе си мечтата,
да си стъпят на краката!
Чалгарги с пълни деколтета,
новоизлюпени контета,
строителни предприемачи,
изпаднали в несвяст пазачи
(от среднощните разпивки)
непристъпни горделивки,
пройдохи, цъклещи зеници
от ментета – наркотици...
Жени - във стрес от целулита -
(отстрелна плът в придворна свита
на реститути и апаши
и на безнравствени търгаши!...)
Мъже – потомствени къркачи,
спортисти – на хонорар биячи,
преекспонирани девойки -
(в зародиш скършени ръкойки)
пенсионери – комунисти
(дървото, тъй не се разлисти)
с противника, отвъд окопа,
сега са братя във Европа,
че братята, с които бяха,
не искат дом под обща стряха!
Бандюги разни, ромски групи
(хатъра, да не им се счупи)
крадат ни нагло!... Но мълчете!
(пък белким стъпнат на нозете...)
И много други още в кюпа,
отказват супата да духат.
Че кой ли ще е луд да хруска
коричка хлебец за закуска...
И курвичките край шосето,
подпиращи с крака небето,
мечтаят като зрели хора
да ги използват за опора.
Бездомно, псето иска даже
със кокал тлъст да се облажи!...
.................................................
.................................................
.................................................
Но несравнима е мечтата
да си стъпи на краката
на умиращия онзи – дето
са му нахлузили въжето!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
