Душата ми се къпе в светлина
и пак запява с ключа сол сърцето.
Усмихва ми се пълната луна,
светулково намига ми небето...
Пропит от нега, въздухът трепти
и щедро пръска аромат на лято.
Отдадени на порива лъчист,
щурците се надпяват с тишината.
Орисница - закриля ме нощта
и милва ме зефирът по косите.
По-лека от перце - без страх летя
по лунната пътека към звездите...
© Вилдан Сефер Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
Сякаш чух флейта. Няма ли да се появи някой да облече музика на този химн!
Друго си е откровенци да останат с впечатлението, че се моткам сред звездите... 
Поздрав!Vedrin
Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Емрих
Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
maistora
На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
