20.08.2010 г., 22:28

Ноктюрно

1.6K 0 36


Душата ми се къпе в светлина

и пак запява с ключа сол сърцето.

Усмихва ми се пълната луна,

светулково намига ми небето...

Пропит от нега, въздухът трепти

и щедро пръска аромат на лято.

Отдадени на порива лъчист,

щурците се надпяват с тишината.

Орисница - закриля ме нощта

и милва ме зефирът по косите.

По-лека от перце - без страх летя

по лунната пътека към звездите...





© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за топлия и прекрасен поздрав! Нека Силата на Доброто, Направлява ума, сърцето и Душата Ви!
  • Наистина "Ноктюрно"...
    Само дето нотите си ги заместила със слова.
    Поздравления!
  • Сякаш чух флейта. Няма ли да се появи някой да облече музика на този химн!
    6.
  • Благодаря на всички! Светла последна августовска нощ!

    Ех, Жули, защо ме издаде? Друго си е откровенци да останат с впечатлението, че се моткам сред звездите...
  • Представям си те с вълшебна пръчица (перо) в ръка... поела към звездите! Не мислят зло тези, чиито сърца се отключват с ключа сол! Поздрав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...