Душата ми се къпе в светлина
и пак запява с ключа сол сърцето.
Усмихва ми се пълната луна,
светулково намига ми небето...
Пропит от нега, въздухът трепти
и щедро пръска аромат на лято.
Отдадени на порива лъчист,
щурците се надпяват с тишината.
Орисница - закриля ме нощта
и милва ме зефирът по косите.
По-лека от перце - без страх летя
по лунната пътека към звездите...
© Вилдан Сефер Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
Сякаш чух флейта. Няма ли да се появи някой да облече музика на този химн!
Друго си е откровенци да останат с впечатлението, че се моткам сред звездите... 
Поздрав!imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
maistora
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Patrizzia
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
