24.08.2010 г., 19:30

Щом Любовта в звезда се прероди

1.2K 0 12

След всичките брождения душата ми
намери място за любовта във мен.
В една звезда далечна на небето ми
в струящите лъчи - триптих от звън.

Там я обгърнах с топлите нюанси
от всичките трептения във мойта гръд.
Сега тя свети чиста от сълзите ми,
които съм изливала, Любов, за теб.


Там няма грях и плач, и горест.
Там всичко е безмерна светлина,
защото беше и остана нежна обич,
с която те пових със своята душа.


Пътувай, грей, бъди щастлива!
Ти - моя мъничка, но истинска звезда,
и ако някога и някой те погледне,
дари му от бликащата в тебе Светлина.


На малкото дете изтрий сълзичката,
на скитника надеждата за дом му подари.
На търсещите бряг посочвай пътя.
На влюбените цветните искри.


Щастлива съм, че Любовта ми от безпътица
в най-чистата звезда се прероди!

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Активен конкурс: Хиляди хартиени жерави остават 29 дни за участие
Участвай

Коментари

Коментари

  • За тези, които харесаха стиха, заедно с моите поздравления за Анели!
    http://www.youtube.com/watch?v=AW4Iq804Rpw&feature=player_embedded
  • Да, малко по-свободен изказ, но поезията е вътре, блика и се чувства... Не знам защо, но това стохотворение ми харесва доста повече от много други - може защото има повече свобода в него, а чувствата, идеите, красотата са същите...
  • Дълго да свети звездата, Джейни!
    Следвай я!
  • Харесах, Джейни! Поздрав!

Избор на редактора

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Диагноза

daizy-crazy

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...