24.08.2010 г., 19:30

Щом Любовта в звезда се прероди

1.1K 0 12

След всичките брождения душата ми
намери място за любовта във мен.
В една звезда далечна на небето ми
в струящите лъчи - триптих от звън.

Там я обгърнах с топлите нюанси
от всичките трептения във мойта гръд.
Сега тя свети чиста от сълзите ми,
които съм изливала, Любов, за теб.


Там няма грях и плач, и горест.
Там всичко е безмерна светлина,
защото беше и остана нежна обич,
с която те пових със своята душа.


Пътувай, грей, бъди щастлива!
Ти - моя мъничка, но истинска звезда,
и ако някога и някой те погледне,
дари му от бликащата в тебе Светлина.


На малкото дете изтрий сълзичката,
на скитника надеждата за дом му подари.
На търсещите бряг посочвай пътя.
На влюбените цветните искри.


Щастлива съм, че Любовта ми от безпътица
в най-чистата звезда се прероди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За тези, които харесаха стиха, заедно с моите поздравления за Анели!
    http://www.youtube.com/watch?v=AW4Iq804Rpw&feature=player_embedded
  • Да, малко по-свободен изказ, но поезията е вътре, блика и се чувства... Не знам защо, но това стохотворение ми харесва доста повече от много други - може защото има повече свобода в него, а чувствата, идеите, красотата са същите...
  • Дълго да свети звездата, Джейни!
    Следвай я!
  • Харесах, Джейни! Поздрав!
  • !!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...