Потребители (95818) Поезия (165682) Проза (22924) Есета (6816) Публицистика (1203) Картини (12382) Фотографии (26705) Колажи (4061) Музика/Аудио (2428) Преводи (11118) Условия за публикуване Най-новите Последни коментари Търсене Календар Връзки Фотоалбум Медиите за нас Реклама
N224758
Автор Нещо (Нещичко Нещова) Пиши

« ...още »
ЗаглавиеМиг от вечността
Категорияесе
ПодкатегорииФилософски, на Български език
Дата на публикуване26-08-2010г. 01:24 от изречена
Посещения1615
Оценка 6,00 от 2 гласа
Коментари 5

шрифт
| + | - |

Миг от вечността

 

  В такива мигове истината тържествува. Но истината, човешката, тя е различна, непознаваема. Кога я откриваме, заражда ли се или винаги е била там, ние сами ли я създаваме. Човек все си задава въпроси, но може би най-блажен се чувства, когато не си задава нищо, когато всичко е такова, каквото е, когато любимият е такъв, какъвто е, когато любовта, харесването, обичта към него е такова, каквото е. Човек дава толкова, колкото може. Дай каквото имаш и не чакай нищо. През времето, когато забравяме това се чувстваме наранени, мислим за миналото или бъдещето, мислим за това кое как да направим, добре ли ще е да го направим, а настоящият момент- точно сега- когато колите прелитат, когато човека, с плюшените играчки минава, когато колегите се отбиват, ти къде си? Някъде в миналото или някъде в бъдещето, погледа унил, жестовете унили. Ако можеше щеше да се усмихваш непрекъснато, защото всеки миг е свещен, утре е дар, но Сега е най-големият дар, защото Сега го има винаги и Сега ти трябва да се самоанализираш, да наблюдаваш, да живееш и дишаш. Никак не е лесно, но в това може би се състои щастието. Не в това да си до точно определен човек, в точно определен момент, не да искаш и да очакваш този човек да възбуди у теб определени чувства, да мислиш, че ако не възбужда не трябва да си там… Не! Във всеки от тези мигове „сега” ти живееш и за да е пълноценно не трябва да искаш и да очакваш нищо. Седиш, наблюдаваш, усещаш това, което ти е предложено, това, което е в момента и го живееш без въпроси, без напрежения, без изводи за битието, без нищо. Просто си там, отпускаш се и се оставяш течението да те води. Научи се да не мислиш! Чувството сигурно в началото е като да стоиш на лед и да очакваш всеки момент той да се пропука и ти да пропаднеш. Може би това е проблемът, който поставя дзен. Монасите се учат с години да балансират, за да не загубят леда под краката си. Но средностатистически човек като мен се лута, изпитва болка, загубва равновесие и е пита „Как, по дяволите, попаднах тук и защо правя това, което правя, то има ли смисъл?” В този момент се е отворила една бездна, човека се опитва всячески и бързо да излезе отгоре и да поеме глътка въздух, защото студената вода го задушава… той умира. Ето пред такава ситуация съм аз и пиша, защото в това видях малко спасително въженце, което може и да се скъса, може да е въображаемо, но аз загубих смисъла. А смисълът може би е бил в това да не го търся… Сега, когато се обърках, обаче аз правя и тази „логическа” човешка грешка - да го търся. Ще оставя нещата по течението, колкото и трудно и непостижимо да изглежда в момента, и все някога, някой, нещо в главата ми ще изникне и ще бъда спасена…

ВНИМАНИЕ: Публикуваните материали в "Откровения" са авторски. Копирането и свалянето им е забранено! Публикуването им на други сървъри или излъчването им по други медии без разрешението на автора е напълно забранено! "Otkrovenia.com" ще оказва съдействие при повдигнати съдебни искове относно авторство.
Ако искате да споделите произведението с ваши приятели, може да го правите с линк към него или чрез социалните мрежи, с бутоните за споделяне дадени по-долу:


Вашата реклама тук?
svetlanal (Светлана Лажова): 1-09-2010г. 16:31
Благодаря за разяснението!
Нещо (Нещичко Нещова): 31-08-2010г. 22:05
Аз пък си мисля, че си ме недоразбрала, ако съдя по написаното по-долу. Идеята е, че именно "нахлуването" на тези други мисли носи не-щастие, не-концентрация. Иска се силна воля, много тренировки и по-малко разсейваща среда, за да се постигне това. По точка 2ра- като казвам, че ще чакам нещо, някой да изникне се има предвид един мисловен процес, едно постепенно узряване на мислите, избистряне, което може да дойде ей така от нищото докато вършиш всекидневните си задължения (напр. докато си миеш зъбите или пък видиш някакво изражение, физиономия на непознат). Не вярвам в случайностите . А това за "някой те обича и не му даваш знак" не знам откъде го заключи, но е също не-вярно, а ако се притесняваш за моя личен живот не е необходимо :D За долните изречения няма да обяснявам, защото те са грешни, тъй като следват от по-горните грешни
svetlanal (Светлана Лажова): 29-08-2010г. 18:33
Нещо (Нещичко Нещовад):, ти не можеш да ми казваш какво да правяяяяяяяяяяя!!!!!!!! Тук крещя!
Каквото искам, това ще си правя!!!
А сега сериозно! Така съм го усетила, така съм го коментирала. Нали всеки по своему, през своята призма пречупва прочетеното, написаното от друг. Аз не го откъснах, а го дадох като цитат, какво според мен е пълен релакс, иначе мисля, че те разбрах.
«Трябва да се мисли, но трябва да се мисли сега за сега, а не сега за някога»
Обясни ми го!
Аз се опитвам сега, когато пътувам в метрото, да пътувам в метрото. Разглеждам хората, следя станциите. Когато ям, се радвам на храната. Това се опитвам да правя, но понякога не се получава, защото някой се е обадил и започвам да ям и да мисля за него и да си правя планове и... започвам да ям механично, а в главата ми вече нахлуват и други мисли.
Или това?! С Ваше позволение, разбира се.
«Ще оставя нещата по течението, колкото и трудно и непостижимо да изглежда в момента, и все някога, някой, нещо в главата ми ще изникне и ще бъда спасена…»
Нали не винаги?! Давиш се и вместо да викаш за помощ или да се опиташ да доплуваш до спасителния бряг, се оставяш и ако някой...случайно види...
Някой те обича, но ти не му даваш знак и се оставяш да стане каквото ще, той трябва сам да разбере или някой да му каже, че и ти имаш някакви чувства...
Един миг може да промени много неща, не го ли уловиш, оставиш ли се на течението. Можеш да изпуснеш влака, за това че си тръгнала един миг по-късно и си си казала: Ами ако ми е писано...А влакът е трябвало да те закара до твоята любов, но ти си се оставила на течението и Той решава, че...и се жени на инат за друга.
«Седиш, наблюдаваш, усещаш това, което ти е предложено, това, което е в момента и го живееш без въпроси, без напрежения, без изводи за битието, без нищо.»
Като улавяне на мига.

Цял филм от твоето есе.


Нещо (Нещичко Нещова): 29-08-2010г. 15:19
svetlanal@, не коментирай цитати извадени от контекст. Не му се казва "релакс", а пълноценно светоусещане. Колко пъти докато пътуваш в автобуса си била наистина в автобуса вместо да мислиш за това какво ще свършиш като се прибереш у дома, как ще си направиш графика и т.н.? Трябва да се мисли, но трябва да се мисли сега за сега, а не сега за някога
svetlanal (Светлана Лажова): 28-08-2010г. 02:52
"Просто си там, отпускаш се и се оставяш течението да те води. Научи се да не мислиш!"
На това му се казва Релакс. През всчикото останало време трябва да мислиш.
"Не в това да си до точно определен човек, в точно определен момент, не да искаш и да очакваш този човек да възбуди у теб определени чувства, да мислиш, че ако не възбужда не трябва да си там… Не! Във всеки от тези мигове „сега” ти живееш и за да е пълноценно не трябва да искаш и да очакваш нищо. Седиш, наблюдаваш, усещаш това, което ти е предложено, това, което е в момента и го живееш без въпроси, без напрежения, без изводи за битието, без нищо."
Защо трябва да седиш при човек, при който не ти е хубаво?! Седиш и гледаш как живота ти "сега" минава покрай теб. Не, май трябва да искаш да направиш нещо, за да ти е по-хубаво сега-то. Не мислиш ли, че все пак нещо зависи и от теб?!

ДОБАВИ КОМЕНТАР:
Всички НЕГРАМОТНО написани коментари се трият!!!
Добави
Оценка?

2 3 4 5 6
Оцени!

^НАГОРЕ^
Online: 59