Не вярвам вече!

Поезия » Философска

3K 1 37

Не вярвам вече!

Не вярвам вече!... В приказните книги,

натирени под прашния креват!

На малките дечица подарих ги,

с надеждата, че ще ги прочетат!

Детството! – осакатена птица

от камък на подлец!... Край мен пълзи...

С трохи заместих скъпата пшеница...

Жив труп да угояваш най боли!...

Преди години исках да насоча

ловната си мрежа към нощта,

на Еднорога буен пак да скоча

в преследване на Младостта...

Но, жалко!... Скри се зад реката

ятото с несбъднати мечти...

Отегчено махнах със ръката...

И тъжно промърморих: „Остави...”

Отдавна не препускам в изнемога

из дебрите на моя детски свят...

Тайно го погребах - Еднорога!

Да не помислят, че съм лековат...

От елхата скелет сух остана...

Коледа умря със Андерсен!

Елфи и принцеси, всъщност, няма!

Пирувам със чудовищата в мен...!

Коментари

ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

еха....!!!
чудесно продължение, Роси....!
като по оптимистична втора част!!!

благодаря ти!
rozita-p (Росица)

Не вярвам на неверието твое -
било е просто слабост, лош момент.
Душата - тя не спира да се бори -
не я зазиждай в мисли от цимент.

Дори да си погребал Еднорога
под пласт години - няма да го спреш,
копитото му ще строши затвора.
Вълшебствата са живи и до днес…
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

детсвото, Виктор си отива с вярата в Коледа...!
блажени са тези които вярват още ( или си мислят, че вярват...)
няма да се предаваш, братле!
животът е тежък кръст който сме длъжни да го носим с достойнство!!!
благодаря ти, че посети моята страничка!

бъди здрав!
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

При Вас дойдох с препратка. Търся отговор на въпроса кога си отива детството. Тялото е решило да ме предава. Преди това моите близки.
От Коледа насам чакам да се случи чудото от детството. Вашият стих ме обърка. Накарахте ме да търся силата в себе си. Благодаря Ви!
elenasim1 (Елeна)

Абсолютно имате право...