ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
29.08.2010 г., 16:12

Не вярвам вече!

  Поезия » Философска
3.1K 1 37

 

 

 

 

Не вярвам вече!

 

 

Не вярвам вече!... В приказните книги,

натирени под прашния креват!

На малките дечица подарих ги,

с надеждата, че ще ги прочетат!

 

Детството! – осакатена птица

от камък на подлец!... Край мен пълзи...

С трохи заместих скъпата пшеница...

Жив труп да угояваш най боли!...

 

Преди години исках да насоча

ловната си мрежа към нощта,

на Еднорога буен пак да скоча

в преследване на Младостта...

 

Но, жалко!... Скри се зад реката

ятото с несбъднати мечти...

Отегчено махнах със ръката...

И тъжно промърморих: „Остави...”

 

Отдавна не препускам в изнемога

из дебрите на моя детски свят...

Тайно го погребах - Еднорога!

Да не помислят, че съм лековат...

 

От елхата скелет сух остана...

Коледа умря със Андерсен!

Елфи и принцеси, всъщност, няма!

Пирувам със чудовищата в мен...!

 

 

 

 

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Моля, оценете по съвест
Активен конкурс: Какво остава след нас остават 25 дни за участие
Участвай

Коментари

  • ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
    ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
    еха....!!!
    чудесно продължение, Роси....!
    като по оптимистична втора част!!!

    благодаря ти!
  • rozita-p (Росица)
    rozita-p (Росица)
    Не вярвам на неверието твое -
    било е просто слабост, лош момент.
    Душата - тя не спира да се бори -
    не я зазиждай в мисли от цимент.

    Дори да си погребал Еднорога
    под пласт години - няма да го спреш,
    копитото му ще строши затвора.
    Вълшебствата са живи и до днес…
  • ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
    ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
    детсвото, Виктор си отива с вярата в Коледа...!
    блажени са тези които вярват още ( или си мислят, че вярват...)
    няма да се предаваш, братле!
    животът е тежък кръст който сме длъжни да го носим с достойнство!!!
    благодаря ти, че посети моята страничка!

    бъди здрав!
  • zelenvik (Виктор Добрин Димитров)
    zelenvik (Виктор Добрин Димитров)
    При Вас дойдох с препратка. Търся отговор на въпроса кога си отива детството. Тялото е решило да ме предава. Преди това моите близки.
    От Коледа насам чакам да се случи чудото от детството. Вашият стих ме обърка. Накарахте ме да търся силата в себе си. Благодаря Ви!
  • elenasim1 (Елeна)
    elenasim1 (Елeна)
    Абсолютно имате право...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

Поезия 11.5K 5.0

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

Поезия 4.8K 5.0

Диагноза

daizy-crazy

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...

Поезия 4.9K 5.0

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Поезия 5.1K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 6.8K 5.0

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Поезия 5.5K 5.0