Не вярвам вече!
Не вярвам вече!
Не вярвам вече!... В приказните книги,
натирени под прашния креват!
На малките дечица подарих ги,
с надеждата, че ще ги прочетат!
Детството! – осакатена птица
от камък на подлец!... Край мен пълзи...
С трохи заместих скъпата пшеница...
Жив труп да угояваш най боли!...
Преди години исках да насоча
ловната си мрежа към нощта,
на Еднорога буен пак да скоча
в преследване на Младостта...
Но, жалко!... Скри се зад реката
ятото с несбъднати мечти...
Отегчено махнах със ръката...
И тъжно промърморих: „Остави...”
Отдавна не препускам в изнемога
из дебрите на моя детски свят...
Тайно го погребах - Еднорога!
Да не помислят, че съм лековат...
От елхата скелет сух остана...
Коледа умря със Андерсен!
Елфи и принцеси, всъщност, няма!
Пирувам със чудовищата в мен...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
