29.08.2010 г., 16:12

Не вярвам вече!

2.9K 1 37

 

 

 

 

Не вярвам вече!

 

 

Не вярвам вече!... В приказните книги,

натирени под прашния креват!

На малките дечица подарих ги,

с надеждата, че ще ги прочетат!

 

Детството! – осакатена птица

от камък на подлец!... Край мен пълзи...

С трохи заместих скъпата пшеница...

Жив труп да угояваш най боли!...

 

Преди години исках да насоча

ловната си мрежа към нощта,

на Еднорога буен пак да скоча

в преследване на Младостта...

 

Но, жалко!... Скри се зад реката

ятото с несбъднати мечти...

Отегчено махнах със ръката...

И тъжно промърморих: „Остави...”

 

Отдавна не препускам в изнемога

из дебрите на моя детски свят...

Тайно го погребах - Еднорога!

Да не помислят, че съм лековат...

 

От елхата скелет сух остана...

Коледа умря със Андерсен!

Елфи и принцеси, всъщност, няма!

Пирувам със чудовищата в мен...!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • еха....!!!
    чудесно продължение, Роси....!
    като по оптимистична втора част!!!

    благодаря ти!
  • Не вярвам на неверието твое -
    било е просто слабост, лош момент.
    Душата - тя не спира да се бори -
    не я зазиждай в мисли от цимент.

    Дори да си погребал Еднорога
    под пласт години - няма да го спреш,
    копитото му ще строши затвора.
    Вълшебствата са живи и до днес…
  • детсвото, Виктор си отива с вярата в Коледа...!
    блажени са тези които вярват още ( или си мислят, че вярват...)
    няма да се предаваш, братле!
    животът е тежък кръст който сме длъжни да го носим с достойнство!!!
    благодаря ти, че посети моята страничка!

    бъди здрав!
  • При Вас дойдох с препратка. Търся отговор на въпроса кога си отива детството. Тялото е решило да ме предава. Преди това моите близки.
    От Коледа насам чакам да се случи чудото от детството. Вашият стих ме обърка. Накарахте ме да търся силата в себе си. Благодаря Ви!
  • Абсолютно имате право...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....