5.09.2010 г., 8:15

Най–добрата ми неприятелка

966 0 4

Най-добрата ми неприятелка

 

 

Вълк-единак съм, по собствена неволя,

дарен с Болест – Убийца и Създателка.

Интендантка на гротеска, ужас и еуфория –

моята най-добра духовна неприятелка.

Виновен съм, че я прегръщам,

но фанатична мисъл е да я отпратя.

Тежко бреме е, но го преглъщам –

от Нея страдам, но не патя.

Не е нещо зло, но е ужасно неприятна.

В моя случай - невидима през чуждите очи.

Много са децата ù, ала Тя е сурогатна –

бремето на бременност не иска да търпи.

С времето всичко се променя,

дори и Тя, но не съвсем...

Старинно се видоизменя,

а глупее по младежки с мен.

В крайна сметка я обичам,

а и тя ще ме преследва до смъртта.

Красива е, а „на нищо не прилича” –

моята лична, безсмъртна Самота.



© Джване Всички права запазени

Активен конкурс: Във вените на нощта последен ден за участие!
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не се забравя

mspasov29

Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...