Носталгично
2.1K
0
32
Посвещавам на всички емигранти
Някак в повече ти идва
избуялата печал.
Всеки спомен е реликва,
поривът е гълъб бял,
към небето родно литнал...
Всичко ти е свидно там:
като шепот на молитва,
като цвят, от лъч огрян,
като майчина усмивка,
светеща като дъга.
Малко в повече ти идва
носталгичната тъга...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вилдан Сефер Всички права запазени
