12.10.2010 г., 16:01

Закони

1.2K 0 6

 

Този рай е път към ада!

По него сам сега вървя.

След дни на шеметна наслада

по него сам сега вървя –

 

самотен пленник на сърцето,

горящо в собствения си пожар…

Не, няма помирение, където

все то е роб и господар,

и съдник, и палач, и смъртник.

 

Проклинам те, любов!

И пак те искам! –

във вените ми буйно да кипиш,

че този ад е път към рая

за смъртника, осъден на любов.

© Стефан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...