Мишена
Деца играят с прашки.
Прицелват се. Улучват.
И птици падат. Страшни!
( Не вярвам, че се случва.)
А камъчета - много.
И птиците не свършват.
Поглеждам се виновно.
В мишена се превръщам...
© Елица Ангелова Всички права запазени
12.10.2010 г., 22:17
Хареса ли ви тази творба?
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
Коментари
Коментари
-
Метафора и не само. Когато големите не сме в час, след прашките идват оптическите мерници. А може би с всяка убита птица пада по едно невидимо перце и от нашите криле, без които сме пълзящи.
Ели, както винаги си кратка, а думите ти режат живо месо! -
-
трогна ме, натъжи ме стихът ти, мила Елица...
сърдечно те, прегръщам. -
Когато убиваме, първо себе си раняваме...
Благодаря ви, Водолея и Мартина.
Поздрави!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=229125# -
Избор на редактора
Писмо до другия край на земята
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Реквием за една буря
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Разпродажба на спомени
maistora
На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...
ххх
anonimapokrifoff
Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...
Червени сълзи
pastirkanaswetulki
Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....
Измоли ме за вечност!
Vedrin
Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...
