Мишена
Деца играят с прашки.
Прицелват се. Улучват.
И птици падат. Страшни!
( Не вярвам, че се случва.)
А камъчета - много.
И птиците не свършват.
Поглеждам се виновно.
В мишена се превръщам...
© Елица Ангелова Всички права запазени
12.10.2010 г., 22:17
Коментари
Коментари
-
Метафора и не само. Когато големите не сме в час, след прашките идват оптическите мерници. А може би с всяка убита птица пада по едно невидимо перце и от нашите криле, без които сме пълзящи.
Ели, както винаги си кратка, а думите ти режат живо месо! -
-
трогна ме, натъжи ме стихът ти, мила Елица...
сърдечно те, прегръщам. -
Когато убиваме, първо себе си раняваме...
Благодаря ви, Водолея и Мартина.
Поздрави!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=229125# -
Избор на редактора
Нека нямаш студени недели!
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Реквием за една буря
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Мъжко хоро
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Празната
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Кръчма за самотници
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Апостоле!
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
