Мишена

Поезия » Друга

1.2K 0 21

Деца играят с прашки.

Прицелват се. Улучват.

И птици падат. Страшни!

( Не вярвам, че се случва.)

А камъчета - много.

И птиците не свършват.

Поглеждам се виновно.

В мишена се превръщам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Баткото (Николай Христов)

Метафора и не само. Когато големите не сме в час, след прашките идват оптическите мерници. А може би с всяка убита птица пада по едно невидимо перце и от нашите криле, без които сме пълзящи.
Ели, както винаги си кратка, а думите ти режат живо месо!

2010-10-23T08:59:36+03:00
voda (Елица Ангелова)

Има и по-жестоки неща в живота, Маги.
Една усмивка - за твоето нежно сърце!

2010-10-19T22:11:34+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

трогна ме, натъжи ме стихът ти, мила Елица...
сърдечно те, прегръщам.

2010-10-18T09:50:09+03:00
voda (Елица Ангелова)

Когато убиваме, първо себе си раняваме...
Благодаря ви, Водолея и Мартина.
Поздрави! http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=229125#

2010-10-17T18:58:08+03:00
lu4 (Мартина)

Понякога се чувстваме като ранени птици! Поздрави, Ели!

2010-10-17T00:00:20+03:00