Мишена

Поезия » Друга

1.4K 0 21

Деца играят с прашки.

Прицелват се. Улучват.

И птици падат. Страшни!

( Не вярвам, че се случва.)

А камъчета - много.

И птиците не свършват.

Поглеждам се виновно.

В мишена се превръщам...

Коментари

Баткото (Николай Христов)

Метафора и не само. Когато големите не сме в час, след прашките идват оптическите мерници. А може би с всяка убита птица пада по едно невидимо перце и от нашите криле, без които сме пълзящи.
Ели, както винаги си кратка, а думите ти режат живо месо!
voda (Елица Ангелова)

Има и по-жестоки неща в живота, Маги.
Една усмивка - за твоето нежно сърце!
mariniki (Магдалена Костадинова)

трогна ме, натъжи ме стихът ти, мила Елица...
сърдечно те, прегръщам.
voda (Елица Ангелова)

Когато убиваме, първо себе си раняваме...
Благодаря ви, Водолея и Мартина.
Поздрави! http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=229125#
lu4 (Мартина)

Понякога се чувстваме като ранени птици! Поздрави, Ели!