4.08.2006 г., 19:22

Граматика на живота

1.3K 0 11
Граматика на живота

В началото бях главна буква,
Защото бях в началото.
Отначало започвах да уча,
отначало да тичам,
да обичам – от самото начало.
Да си главна буква
е прекрасно!
Като началото.
После станах правописна грешка –
буква на инат –
любоФ, вместо любоВ,
Бич, вместо Обич,
вместо Ласка – ДРаска,
вместо Поглед – Оглед,
Вместо Пръв – Кръв!
Преодолях грешките,
но не ги поправих.
Сега – като многоточие –
все недовършвам,
все недоправям;
най-хубавото
за другите все оставям.
Финалът ми някъде
все тича,
а без финал,
колкото и да е хубаво
началото,
смисълът го няма никакъв.
От време на време
си спомням, мълчейки многоточно,
точно за времето,
когато бях запетая –
беше хубаво да знаеш,
че има още
и още,
че не му е дошъл краят,
да си мечтаеш
за ново, преди следващата
запетая.
Но,
време е,
когато му дойде времето,
да мога категорично да тропна накрая
и да сложа края –
спокойно, въпросително или удивително.
И тогава
между всичките ми
пунктоационни трансформации,
надявам се да не тичат безсмислици.

© Румена Румена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...