Небе
Тъмата се разкъса с грохот
и колесниците на огнените мълнии
раздраха пустотата черна
на предрешеното от скръб Небе.
Сълзите Му потекоха във мрака -
реки от мъка, рукнали навсякъде,
измивайки тъгата Му свещена
по падналата в плен кристална чистота.
Луната скри се в було траурно,
не смеейки в очи да Го погледне,
изтръпнала от тази силна горест
на искрената, тежка изповед…
Но скоро облаците струпани
се пръснаха като деца немирни,
подгонени, от който Го обичаше
във мир и радост, в мъка и тъга.
Разчисти ги набързо Вятърът
и след това погали нежно
окъпаната Му в дъжда снага
и пак искреше в Него преродена,
изчистената Му до блясък синева!
© Ангел Филипов Всички права запазени
