В кафявото на бледите очи
Мога да бъда нежна като цвете…
вплела аромат на плод в косите си.
Мога и да бъда небрежна като буря…
Коси омотани и с мирис на дъжд.
Мога да бъда добра и така всеотдайна,
всичко от себе си да давам – безкрайна.
Мога също да не признавам и без жал да газя.
Мога да съм лоша, коварна и силно да мразя.
Мога бързо прошка да давам, всичко да забравям,
ала мога и до гроб да се сърдя, да не прощавам.
Мога да съм усмихната, лъчезарна да изглеждам,
а мога и поглед черен, тъжен надолу да свеждам.
Мога да съм луда, да пея, танцувам като пияна,
весела, кипяща, красива и широко засмяна,
но мога и седнала на едно място да съм кротка,
скръстила ръце, със скучна в погледа нотка.
На малко хора позволявам
истинската мен да познават.
Защото случайни хора през мен
не искам да преминават.
Просто така лесно, на всеки напълно
цялата се не разкривам.
Истинската същност…
в кафявото на бледите очи си скривам.
© Дияна Всички права запазени
И аз харесах.
