Може би
Може би те обичам,
може би те обичам…
В мрака бели искри -
мойте сънища тичат,
лумват ярки, безмълвни
и угасват внезапно -
неми филми на моето
свършено лято.
Сбогом казах и всеки
свой свят получи.
Всеки тръшна вратата
и със ключ се заключи.
Но защо продължаваш
нощем пак да се връщаш
и прескачаш оградите
на моите сънища?
Сякаш черна магия,
сякаш тежка прокоба
все ми дава да пия
от мойта отрова
и сърцето боли
и насън се разкъсва
в любовта си към този,
когото отблъсна.
Не, не мога, не искам
да се лутам безкрайно
между сън и реалност,
между черно и бяло,
да се будя с горчивия
вкус на целувка
от нощта, във която
просто тъй те напуснах.
Твърде късно за прошка,
рано е за забрава…
С тежки стъпки през мен
денят преминава
и потъва нощта
зад мойте клепачи.
Тихо идва сънят.
Дали да те чакам?
P.S. Леле как ме е треснала пак меланхолията...
© Росица Всички права запазени
Харесах! И за да не остана длъжна 
:
