Красива
Понякога е толкова красива,
че в гърлото засяда и боли,
и на юмрук сърцето ми се свива,
и пепел пари моите очи.
И виждам я, и чувствам я в кръвта си
как стъпва с неродени стъпала,
как се усмихва с неродени устни
и шепне неизказани слова.
Почти я имах, мигом я докоснах,
в единствен миг, а после пустота.
И празни онемяха мойте пръсти,
а под сърцето легна тишина.
И само в някой тих среднощен приплак
зад болните клепачи на съня
я виждам. И е толкова красива
почти родената ми дъщеря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Всички права запазени
