Може би.... някой ден, ала може би никога...
Може би... някой ден, ще започна отново
да обичам, мечтая... Ще бъда единствена!
И навярно от спомени за днес ще се кая,
ала днес... ала днес ще съм грешница.
Може би... някой ден, ще се върна от никъде,
ще разказвам за ,,нея'' с усмивка печална,
ще потеглям в зори, ще се връщам по мръкнало
в онзи дом, с топлината която ме чака.
Може би... някой ден ще усещам сърцето си,
как пулсира отново и без срам оцелява,
но сега изцедено, безкръвно и глупаво
ще ридае неистово, сякаш е рана.
Някой ден... може би, ще започна начисто
и на глас ще крещя мойто ,,сбогом'' белязано,
ще превърна в релност всяка моя усмивка,
ала днес... ала днес е фантазия!
Някой ден ще забия в гърдите си пръсти
и ще ровя, ще ровя, дотето разкъсам
онзи дявол, разбил на хиляда планети
моят свят, моят храм и моята мисъл!
Може би... някой ден, след последната грешка...
...
-Може би... ама нейсе. ТИ отдавна си пешка...!
© Анета Всички права запазени
